5 брачни стереотипа, на които робуваме

„Бракът като такъв няма никаква научна обосновка: двама души, които едва се познават, изобщо не си подхождат, с различни характери, израснали в различна културна среда и най-важното - от различен пол, трябва да живеят заедно, да спят в едно легло и да споделят съдбата си един с друг, а вероятно  тяхната съдба е замислена да бъде напълно различна."

От времената, в които майсторът на магическия реализъм Габриел Гарсия Маркес е написал тези думи, представата за брака в обществото се е изменила доста. В повечето култури човек има правото да си избира сам партньор и да взема решение да създаде семейство. Но институцията на брака все още е пълна с патриархални предразсъдъци.

Съвременните момичета, които решават да останат сами, най-често обясняват нежеланието си да създадат семейство с това, че не искат да изгубят свободата си и да променят стандартите си на живот.

Дълбоко вкоренените идеи за това как да изглеждат добрите отношения са доста различни. И ако все още несъзнателно или по инерция се придържате към тези идеи, е време да им кажете сбогом, съветва Юлия Зайкова в heroine.ru.

1. Жената е досадница

Традиционният негативен образ на жената е тази, която през цялото време тормози мъжа си с претенции и упреци. Смята се, че именно жената ограничава свободата на мъжа, като постоянно му напомня за неговите отговорности.

Неотдавна учени от калифорнийския университет заявиха, че според нови изследвания именно жената е най-досадния член на семейството. Мъжете, разбира се, се съгласяват с тази „новина“ и продължават да играят мъченическа роля като жертви на женските истерии.

Но може би причината не е в любовта на нежния пол към скандалите, а в сексисткото разделение на емоционалните отношения? Преди всичко на жената лежи отговорността да контролира всичко вкъщи, от всекидневните дела и сметките до рождените дни на роднините и децата. Мъжът е този, на когото е нормално за тях да му се напомня навреме, а ако нещо не обърка, то е защото жената е виновна. Обаче ако жената носи емоционалната отговорност в брата, тя е типична заядливка, ако не го прави - безотговорна.

Само че в съвременните времена е нормално и двамата партньори да отговарят за семейните задачи и да си напомнят за тях един на друг. И да го правят с уважение.

2. Споровете са в повече

Когато двама партньори твърдят, че никога не спорят и не се карат, се сещам за своите родители. Те не могат да си кажат „Добро утро!“, без да се изпокарат. И си мисля, че перманентният спор понякога е гаранция за силата на една връзка.

Идеята, че бракът е мир и хармония, звучи изкушаващо, но не е реалистична. Очакването, че дългосрочните взаимоотношения могат да бъдат свободни от конфликти, е утопия. Стереотипът за идеалния брак принуждава партньорите да ограничават своите емоции и потребности. Това обаче не е справедлиово нито по отношение на жените, нито към мъжете.

Вечните скандали също не са пример за подражание, но в отношенията е важно да останеш себе си, да изпуснеш парата и да разрешиш конфликтите, а не да ги прикриваш зад мили усмивки.

3. Жената трябва да е вечно красива и вечно млада

Днес много от нас могат да се посмеят на брачните наръчници от 50-те години на миналия век, пълни със съвети как жената да бъде винаги красива и да носи само розово дантелено бельо.

Само че продължаваме да сме заложници на очакванията, че трябва да останем привлекателни и след брака. Изискванията за външен вид след създаването на семейството стават само по-строги. Ако жената добави няколко килограма и замести високите токчета с удобни обувки, тя ще бъде обвинена, че партньорът ѝ е загубил интерес към нея. Никой не отчита, че тя се грижи за две деца, върти къщата и ходи на работа.

Няма спор, че е важно да сме с добър външен вид, а да сме привлекателни за околните дава самочувствие, но не бива да живеем в страх, че нашата сексуалност и външност са единственото, което има значение.

4. Всичко мое е и твое

Съветите за здрав брак често включват следното: партньорите не бива да имат тайни един от друг. Банковите сметки, паролите за социалните мрежи, имената на всички бивши любовници, личните драми на приятелките – всичко се струпва на семейния олтар.

Илюстрация: Shutterstock

Под изразът „личен живот“ се разбират най-вече въпроси, засягащи любовните отношения, но всъщност на преден план е животът на конкретната личност. Отпуск, приятели, хоби, доходи – нищо от това не е задължително да бъде съвместно, освен ако не искате.

5. Партньорът винаги е по-важен

Не! Приоритет сте самите вие. Равното разпределение на задълженията в отношенията би трябвало да позволява на партньорите да си оставят пространство за лично развитие. Не е нужно да избирате, а да постигнете баланс по пътя на откровеното обсъждане помежду си.

Съвместният живот се базира на компромиси и преговори, в чиято основа лежат вашите интереси, а не старомодни правила за подчинена роля на единия в двойката. Като това е най-често жената.

Не рискувайте да се превърнете в придатък на съпруга/та си само защото робувате на архаични семейни стереотипи. Нормално е всяка личност с модерни разбирания да се радва, че нейния партньор постига успехи, па макар и да не са свързани с двойката, а лични, и би поощрявал това.

Адаптация Марина Атанасова